Mar 23, 2010, 2:39 PM

Есен

  Poetry » Other
809 0 1

В памет на майка ми

 

Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. 

С езичето си една ще отвори 
сред златната листна постеля
платна... За вълшебен кораб.
С него ще дойда в неделя.

На есен при теб ще стигна -
дано не е много рано?
Жълт водопад ще изригне
с моето идване, Мамо.

И в съхранените снимки
мокри очи ще вперим.
Бъдещето... От бримки
ще подредим в неделя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...