В памет на майка ми

Есен. Не миналата, не в тази,
в следващата ще бият камбани -
Бога във нас да запазят.
Пътят по-лесен да стане. 

С езичето си една ще отвори 
сред златната листна постеля
платна... За вълшебен кораб.
С него ще дойда в неделя.

На есен при теб ще стигна -
дано не е много рано?
Жълт водопад ще изригне
с моето идване, Мамо.

И в съхранените снимки
мокри очи ще вперим.
Бъдещето... От бримки
ще подредим в неделя.