Отново е есен.
Мека и тиха.
До болка позната
от няколко стиха.
Отново душите
отпиват с наслада
от багри и щедрост –
от Бога награда.
Греят в оранжево
жълтите тикви.
Сладост и мед
са налели лозите.
Жълти са дюлите –
малки слънца.
Мушмули зреят
през есента.
В градините китни –
пъстри цветя.
Хризантемите тъжно
са навели глава
под едрите капки
на хладния дъжд.
И есента
захвърли в душата
шепа листа,
вълшебно творение на есента.
© Румяна Маринова Все права защищены