2.10.2020 г., 0:34

Есен

976 0 0

Отново е есен.

Мека и тиха.

До болка позната

от няколко стиха.

 

Отново душите

отпиват с наслада

от багри и щедрост –

от Бога награда.

 

Греят в оранжево

жълтите тикви.

Сладост и мед

са налели лозите.

 

Жълти са дюлите –

малки слънца.

Мушмули зреят

през есента.

 

В градините китни –

пъстри цветя.

Хризантемите тъжно

са навели глава

под едрите капки

на хладния дъжд.

 

И есента

захвърли в душата

шепа листа,

вълшебно творение на есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...