2.10.2020 г., 0:34

Есен

980 0 0

Отново е есен.

Мека и тиха.

До болка позната

от няколко стиха.

 

Отново душите

отпиват с наслада

от багри и щедрост –

от Бога награда.

 

Греят в оранжево

жълтите тикви.

Сладост и мед

са налели лозите.

 

Жълти са дюлите –

малки слънца.

Мушмули зреят

през есента.

 

В градините китни –

пъстри цветя.

Хризантемите тъжно

са навели глава

под едрите капки

на хладния дъжд.

 

И есента

захвърли в душата

шепа листа,

вълшебно творение на есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...