2.10.2020 г., 0:34

Есен

978 0 0

Отново е есен.

Мека и тиха.

До болка позната

от няколко стиха.

 

Отново душите

отпиват с наслада

от багри и щедрост –

от Бога награда.

 

Греят в оранжево

жълтите тикви.

Сладост и мед

са налели лозите.

 

Жълти са дюлите –

малки слънца.

Мушмули зреят

през есента.

 

В градините китни –

пъстри цветя.

Хризантемите тъжно

са навели глава

под едрите капки

на хладния дъжд.

 

И есента

захвърли в душата

шепа листа,

вълшебно творение на есента.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...