2 oct 2020, 0:34

Есен

  Poesía
981 0 0

Отново е есен.

Мека и тиха.

До болка позната

от няколко стиха.

 

Отново душите

отпиват с наслада

от багри и щедрост –

от Бога награда.

 

Греят в оранжево

жълтите тикви.

Сладост и мед

са налели лозите.

 

Жълти са дюлите –

малки слънца.

Мушмули зреят

през есента.

 

В градините китни –

пъстри цветя.

Хризантемите тъжно

са навели глава

под едрите капки

на хладния дъжд.

 

И есента

захвърли в душата

шепа листа,

вълшебно творение на есента.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...