rumbic (Руми)
329 4585
7 нояб. 2020 г., 18:42

Есен 

  Поэзия
834 12 19

Почука някой тихо на вратата,

Отворих, и не щеш ли, Есента.

Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,

усмихна се и влезе у дома.

 

Зачудих се, какво да ѝ предложа!

Запалих свещ, омесих пресен хляб,

но Тя ми кимна, да не се тревожа:

-Ще тръгвам скоро, просто няма как…

 

Седни за малко само да ти кажа,

на прага ти оставих тишина

и спомени, които да разказваш

на своите пораснали деца.

 

Замислих се, а после я прегърнах,

изпратих я до пътната врата,

с жилетката на баба се загърнах,

от есенния вятър захладня.

© Руми Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Харесах поетичния образ на твоята есен, Руми!...
  • Ели, сърдечно ти благодаря!
  • Добре дошла, Руми! Нека тази красива есен бъде благодатна! Поздравления
  • Иржи, твоето присъствие не просто ме радва, чувствам се благословена с приятели като теб! Благодаря от сърце за топлинката! ❤️
  • Аз пък само се радвам, че отново си между нас, Румииии и те съветвам да не броиш нито зведите, нито цифри за оценки!..Много са хората, които те обичат и ценят твоето творчество, липсваше ни ! Нали знаеш , че "гръм пада по високите дървета, храстите не бие!.."
  • Нека всички бъдат живи и здрави, дори и тези, чиято "мисия" са интригите и злословията. Прегръщам ви, хора!
  • Потресена съм. Вярно ли е това Йоана? Принуждават се хората с грубост да напускат сайта??! А ти защо адвокатстваш на Руми. Плиййз, остави хората сами да преценяват дали да се обясняват или не. За теб всичко е критика. Недей така. Руми, извинявам ти се, че не коментирам твоето стихотворение. И написах всичко това. Но човек не може да прочете едно стихотворение спокойно, без да го изправят с вдигнати ръце в ъгъла на класната стая. Радвам се, че не си се отказала и да пишеш, и да публикуваш, защото твоите стихотворения ми харесват!
  • Някой пак е зашарил с ниските оценки анонимно, сякаш смята, че като е анонимен "критичното му мнение" повече ще тежи, но сякаш не разбира, че добре поднесен съвет е много повече за автора и читателите, отколкото това да смъква оценка. А ако не може да даде съвет, защо изобщо си е въобразил, че "критиката" му е компетентна? Всеки прочит е индивидуален, но анонимната критика... винаги ще бъда против нея. Както и грубата такава. И двете са израз на безпомощност за аргументиране, липса на толерантност към субективността в поезията, а може би дори чиста завист.
    Руми, стихотворението ти е прекрасно. Съжалявам, че с грубост са те накарали да искаш да напуснеш сайта, тук би трябвало да бъде място за творци, а не за грубияни. Обичам да те чета, много хора обичат. А който се изживява като велик оценител, т.е. учител, в поезията, нека даде пример с аргументирана критика и свои творби, вместо да се държи по този начин.
  • Благодаря ви от все сърце, скъпи хора, не можах да устоя на този импулс, Откровения се оказа сайт, от който не можеш толкова лесно да се откажеш. Бъдете здрави!
  • Много е хубаво, Руми!
  • Красота!
  • Липсваше ни, Руми!💕 Благодаря ти, че ни подари тази топла есенна поезия!🌹
  • Прекрасно е, Руми!
  • Руми!!! 😊
  • Добре дошла отново, скъпа Руми! Липсваше ми.Влизаш в сърцата с топлина, красота, мъничко тъга и много обич. Бликаща от всеки твой стих.Благодаря ти!
  • Красиво! И топличко ми стана...от думите ти, вярвай е това!
  • Прекрасно е, Руми!
    Само ти умееш да пишеш така естествено и докосващо. Поезията ти е чиста и неподправена. Есента в образа на жена, която идва на гости като мимолетно видение и ти казва:

    "Седни за малко само да ти кажа,
    на прага ти оставих тишина
    и спомени, които да разказваш
    на своите пораснали деца."

    Всичко е толкова реално и същевременно призрачно. А финалът буквално спира дъха:

    "Замислих се, а после я прегърнах,
    изпратих я до пътната врата,
    с жилетката на баба се загърнах,
    от есенния вятър захладня."

    Тази жилетка на баба одухотворява цялото стихотворение и му придава трогателност и магичност. Поздравявам те и безкрайно се радвам, че публикуваш отново в сайта!
  • с жилетката на баба се загърнах,
    от есенния вятър захладня.
  • Руми, мила Руми. Как се радвам , че си ни споделила нещо твое.
    Прегръдки.
Предложения
: ??:??