Есен
Почука някой тихо на вратата,
Отворих, и не щеш ли, Есента.
Покана „Влез”, дори ѝ не дочака,
усмихна се и влезе у дома.
Зачудих се, какво да ѝ предложа!
Запалих свещ, омесих пресен хляб,
но Тя ми кимна, да не се тревожа:
-Ще тръгвам скоро, просто няма как…
Седни за малко само да ти кажа,
на прага ти оставих тишина
и спомени, които да разказваш
на своите пораснали деца.
Замислих се, а после я прегърнах,
изпратих я до пътната врата,
с жилетката на баба се загърнах,
от есенния вятър захладня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
