28 февр. 2008 г., 18:26
Есен
Лятото като отронена сълза
се стича в моите длани уморени,
не искам да повярвам в есента,
обгърнала брега в парещо червено.
И дълго потопените звезди мълчат,
аз искам да погълна всяко отражение,
разбирам аз това мълчание - всеки път
това са часове на откровение.
Но с утрото изгрява есента,
обгръща мъртви пясъци солени,
с ръцете си докосва всеки кът
и прави ги като себе си - студени.
Не искам да повярвам в есента,
отнела лятното небе завинаги,
не искам да се връщам в света -
червен като слънце в пустиня.
(c) Mobby_Dick
© Владимир Гюров Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
И в мен е есен - "парещо червена". И утрото ми, като твоето, е студено като своята вечер. Пожелавам ти светлина в мрака и шарена сянка под жежкото слънце!
-
Много ми хареса!Поздрави!
-
Хареса ми..Поздарвления!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Много ми хареса, много.
с обич, Владимир.