Есен
Лятото като отронена сълза
се стича в моите длани уморени,
не искам да повярвам в есента,
обгърнала брега в парещо червено.
И дълго потопените звезди мълчат,
аз искам да погълна всяко отражение,
разбирам аз това мълчание - всеки път
това са часове на откровение.
Но с утрото изгрява есента,
обгръща мъртви пясъци солени,
с ръцете си докосва всеки кът
и прави ги като себе си - студени.
Не искам да повярвам в есента,
отнела лятното небе завинаги,
не искам да се връщам в света -
червен като слънце в пустиня.
(c) Mobby_Dick
© Владимир Гюров All rights reserved.
