Есен в Асеновград

 В гората е забагрена картина...

Рисува я  без четка есента.

А над града оловото се срина.

Прескачаме на зимата плета! 

 Настръхнал съм, под якето с качулка.

Съчувствам  аз на плачещия ден...

Мечтая си за лято в Акапулко.

Мъгла е плъзнала и вътре в мен.

 За слънчице над  себе си мечтая,

а в лятото, как дълго го ругах.

И  с  зимата навярно ще се справя...

От неизвестното пред мене ме е страх!

 Красиво се обагря пак гората...

Голям творец излезе есента.

Асеновград е днеска  във устата.

И ми дава тон на песента.