В гората е забагрена картина...
Рисува я без четка есента.
А над града оловото се срина.
Прескачаме на зимата плета!
Настръхнал съм, под якето с качулка.
Съчувствам аз на плачещия ден...
Мечтая си за лято в Акапулко.
Мъгла е плъзнала и вътре в мен.
За слънчице над себе си мечтая,
а в лятото, как дълго го ругах.
И с зимата навярно ще се справя...
От неизвестното пред мене ме е страх!
Красиво се обагря пак гората...
Голям творец излезе есента.
Асеновград е днеска във устата.
И ми дава тон на песента.
© Христо Славов Всички права запазени