Есен в Девин
Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява,
с розов език докосва града,
сякаш по-тъмни ливадите стават.
Нейде се сбират сърни на стада.
В далечината щурче закъсняло
последни ноти изпя и замлъкна.
Нощта - пеперуда, почти заспала,
в стъклата тъмни сляпо се блъсна.
Тайнствени сенки луната скъта,
около нея - венче лъчисто.
Самодиви - в мрака зaбързани
разпиляха в тревата мъниста.
Скоро звездите в небето среднощно
златен прашец ще поръсят смирени.
Утре, когато утрото ни докосне,
ще бъдем до един позлатени.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
