M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
10 авг. 2011 г., 10:22

Есен в Девин 

  Поэзия
489 0 4

Вгледана в полета на ятата,

цяла в дантели от есенна паяжина,

притихва мълком, помъдряла, гората,

загубила за пореден път лятото.

 

Отвъд билата залезът догорява,

с розов език докосва града,

сякаш по-тъмни ливадите стават.

Нейде се сбират сърни на стада.

 

В далечината щурче закъсняло

последни ноти изпя и замлъкна.

Нощта - пеперуда, почти заспала,

в стъклата тъмни сляпо се блъсна.

 

Тайнствени сенки луната скъта,

около нея - венче лъчисто.

Самодиви - в мрака зaбързани

разпиляха в тревата мъниста.

 

Скоро  звездите в небето среднощно

златен прашец ще поръсят смирени.

Утре, когато утрото ни докосне,

ще бъдем до един позлатени.

© Миночка Митева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кети, можеш да превърнеш тази представа в действителност и няма да съжаляваш! Благодаря ти!
  • Много нежен, меланхоличен стих, романтиката струи отвсякъде и вече си представям родопските хубости!
  • Благодаря Ви Елена и Чоно!Лек и щастлив ден!
  • +++++++Поздрав!
Предложения
: ??:??