Есен в Девин
Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява,
с розов език докосва града,
сякаш по-тъмни ливадите стават.
Нейде се сбират сърни на стада.
В далечината щурче закъсняло
последни ноти изпя и замлъкна.
Нощта - пеперуда, почти заспала,
в стъклата тъмни сляпо се блъсна.
Тайнствени сенки луната скъта,
около нея - венче лъчисто.
Самодиви - в мрака зaбързани
разпиляха в тревата мъниста.
Скоро звездите в небето среднощно
златен прашец ще поръсят смирени.
Утре, когато утрото ни докосне,
ще бъдем до един позлатени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
