Вгледана в полета на ятата,
цяла в дантели от есенна паяжина,
притихва мълком, помъдряла, гората,
загубила за пореден път лятото.
Отвъд билата залезът догорява,
с розов език докосва града,
сякаш по-тъмни ливадите стават.
Нейде се сбират сърни на стада.
В далечината щурче закъсняло
последни ноти изпя и замлъкна.
Нощта - пеперуда, почти заспала,
в стъклата тъмни сляпо се блъсна. ...