Есен в есента ми
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност
прогонва облаците перести
и като лист от ореха отсрещен
отвява мислите ми - гостенки злочести.
Обичам разпрострялата се тишина.
Понякога дори и гаргите не грачат.
Сред клоните и тъжната им голота
излива слънцето последната си чаша.
Наздравица ли, есен, с теб да вдигнем?
Ще трябва да помисля… за какво?
Един живот изниза се, като на кино…
Но и до днес изпълваме го със любов!
Обичам даже вятъра – въздушен бързей,
с опияняващ дъх на суха шума,
в предзимието покоя да ми върне
и аромата на живота да пробужда.
Откривам цветната ѝ повторяемост, зрелостта.
И прилики дузина между мен и нея.
Да имам свойта есен в есента
ми дава правото красиво да я изживея..
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Виткова Все права защищены
