Ан. (Адриана Иванова)
2 8

4 мар. 2018 г., 09:41 2018-03-12T16:37:55+02:00

Есен в мен

Поэзия

1K 2 1

Тъжна била есента,

Мрачна и самотна дори,

Но погледнеш ли отвъд това,

Ще видиш как от красота гори..

Ще познаеш есента и в погледа ми,

Цвят на тъга и вътре си ти..

Мрачен поглед с искрици-сълзи,

Вятъра брули наште души..

Питам го все "къде ли си"?

Съдбата наша пътя ни раздели.

Зная,че есен съм аз, а лято си ти..

Знай, душите дори да се любят,

често в мъглите пътя си губят...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0