4 мар. 2018 г., 09:41  

Есен в мен

1K 2 1

Тъжна била есента,

Мрачна и самотна дори,

Но погледнеш ли отвъд това,

Ще видиш как от красота гори..

 

Ще познаеш есента и в погледа ми,

Цвят на тъга и вътре си ти..

Мрачен поглед с искрици-сълзи,

Вятъра брули наште души..

 

Питам го все "къде ли си"?

Съдбата наша пътя ни раздели.

Зная,че есен съм аз, а лято си ти..

Знай, душите дори  да се любят,

често в мъглите пътя си губят...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Адриана Иванова Все права защищены

:)

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...