Есен в мен

Poesía

1K 2 1

Тъжна била есента,

Мрачна и самотна дори,

Но погледнеш ли отвъд това,

Ще видиш как от красота гори..

Ще познаеш есента и в погледа ми,

Цвят на тъга и вътре си ти..

Мрачен поглед с искрици-сълзи,

Вятъра брули наште души..

Питам го все "къде ли си"?

Съдбата наша пътя ни раздели.

Зная,че есен съм аз, а лято си ти..

Знай, душите дори да се любят,

често в мъглите пътя си губят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0