Есен в мен

Poesía

1K 2 1

Тъжна била есента,

Мрачна и самотна дори,

Но погледнеш ли отвъд това,

Ще видиш как от красота гори..

Ще познаеш есента и в погледа ми,

Цвят на тъга и вътре си ти..

Мрачен поглед с искрици-сълзи,

Вятъра брули наште души..

Питам го все "къде ли си"?

Съдбата наша пътя ни раздели.

Зная,че есен съм аз, а лято си ти..

Знай, душите дори да се любят,

често в мъглите пътя си губят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0