Есен в мен

Poesía

1K 2 1

Тъжна била есента,

Мрачна и самотна дори,

Но погледнеш ли отвъд това,

Ще видиш как от красота гори..

Ще познаеш есента и в погледа ми,

Цвят на тъга и вътре си ти..

Мрачен поглед с искрици-сълзи,

Вятъра брули наште души..

Питам го все "къде ли си"?

Съдбата наша пътя ни раздели.

Зная,че есен съм аз, а лято си ти..

Знай, душите дори да се любят,

често в мъглите пътя си губят...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0