24 окт. 2014 г., 16:43

Есен във Велико Търново...

596 0 2

 

 

Есен във Велико Търново...

 

Град ли е?... Или- икона?...

И истина, или поверие,

но той виси пред нас на склона

сега- във есенна Мистерия

 

извайвана от ветровете

с първичен усет към прекрасното,

от който даже и небето

навярно толкова е ясно!...

 

Подобно на делирна фреска

в безбожен храм и тук, желаното

събрал е с кривата гротеска

на другото, на- изживяното...

 

... А ние девствено-порочни

от хубостта му сме замаяни,

понесли своя дар оброчен

пред зеленикавите камъни

 

на Вечността, за да измолим:

за любовта си късна правото

над тия есенни сезони

и чувствата им неподправени!...

 

Коста Качев,

В.Търново

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...