Есен във Велико Търново...
Град ли е?... Или- икона?...
И истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона
сега- във есенна Мистерия
извайвана от ветровете
с първичен усет към прекрасното,
от който даже и небето
навярно толкова е ясно!...
Подобно на делирна фреска
в безбожен храм и тук, желаното
събрал е с кривата гротеска
на другото, на- изживяното...
... А ние девствено-порочни
от хубостта му сме замаяни,
понесли своя дар оброчен
пред зеленикавите камъни
на Вечността, за да измолим:
за любовта си късна правото
над тия есенни сезони
и чувствата им неподправени!...
Коста Качев,
В.Търново
© Коста Качев Все права защищены