2 дек. 2020 г., 08:20

Есен - зима

462 1 1

За ноември дойде време

да си тръгне с есента.

Наметалото си взема –

наметало от мъгла.

 

С него той покри земята

и със студ се разфуча.

Облак прати в небесата

и дъжд леден заваля.

 

А като се налудува

тръгна яхнал ветрове

и намръщен негодува

недочакал снегове.

 

Те ще дойдат полетели

със декември, но кога…

Пухкави като къдели

блеснали от чистота.

 

 

Ще покрият нищетата,

дето дните ни гнети,

но пък радост за децата –

сняг с препускащи шейни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ани Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам твоите стихове. Присядам край думите и ги слушам с удоволствие. Те бълбукат, бълбукат и ме пречистват.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...