Dec 2, 2020, 8:20 AM

Есен - зима

455 1 1

За ноември дойде време

да си тръгне с есента.

Наметалото си взема –

наметало от мъгла.

 

С него той покри земята

и със студ се разфуча.

Облак прати в небесата

и дъжд леден заваля.

 

А като се налудува

тръгна яхнал ветрове

и намръщен негодува

недочакал снегове.

 

Те ще дойдат полетели

със декември, но кога…

Пухкави като къдели

блеснали от чистота.

 

 

Ще покрият нищетата,

дето дните ни гнети,

но пък радост за децата –

сняг с препускащи шейни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ани Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам твоите стихове. Присядам край думите и ги слушам с удоволствие. Те бълбукат, бълбукат и ме пречистват.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...