За ноември дойде време
да си тръгне с есента.
Наметалото си взема –
наметало от мъгла.
С него той покри земята
и със студ се разфуча.
Облак прати в небесата
и дъжд леден заваля.
А като се налудува
тръгна яхнал ветрове
и намръщен негодува
недочакал снегове.
Те ще дойдат полетели
със декември, но кога…
Пухкави като къдели
блеснали от чистота.
Ще покрият нищетата,
дето дните ни гнети,
но пък радост за децата –
сняг с препускащи шейни.
© Ани Иванова All rights reserved.