2.12.2020 г., 8:20

Есен - зима

454 1 1

За ноември дойде време

да си тръгне с есента.

Наметалото си взема –

наметало от мъгла.

 

С него той покри земята

и със студ се разфуча.

Облак прати в небесата

и дъжд леден заваля.

 

А като се налудува

тръгна яхнал ветрове

и намръщен негодува

недочакал снегове.

 

Те ще дойдат полетели

със декември, но кога…

Пухкави като къдели

блеснали от чистота.

 

 

Ще покрият нищетата,

дето дните ни гнети,

но пък радост за децата –

сняг с препускащи шейни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам твоите стихове. Присядам край думите и ги слушам с удоволствие. Те бълбукат, бълбукат и ме пречистват.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...