2.12.2020 г., 8:20

Есен - зима

457 1 1

За ноември дойде време

да си тръгне с есента.

Наметалото си взема –

наметало от мъгла.

 

С него той покри земята

и със студ се разфуча.

Облак прати в небесата

и дъжд леден заваля.

 

А като се налудува

тръгна яхнал ветрове

и намръщен негодува

недочакал снегове.

 

Те ще дойдат полетели

със декември, но кога…

Пухкави като къдели

блеснали от чистота.

 

 

Ще покрият нищетата,

дето дните ни гнети,

но пък радост за децата –

сняг с препускащи шейни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам твоите стихове. Присядам край думите и ги слушам с удоволствие. Те бълбукат, бълбукат и ме пречистват.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...