Есенен акростих
Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама.
Шарена е заранта -
носталгична, тъжна гама
обикаля в цвят света...
Като две листа отронени
аз и ти горчим с кафето,
фъфлят облаци картонени -
ежат ни се, общо взето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хриси Саръова Все права защищены