Есенен акростих

Oct 22, 2009, 2:16 PM

Poetry » Landscape

642 0 5

Синевата на небето
утаена е в сумрак.
Тръпне и горчи кафето.
Рано е за слънце пак.
Есен е сега за двама.
Шарена е заранта -
носталгична, тъжна гама
обикаля в цвят света...
Като две листа отронени
аз и ти горчим с кафето,
фъфлят облаци картонени -
ежат ни се, общо взето...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Лепидоптерия (Хриси Саръова)

2009-10-22T18:04:12+03:00

Благодаря ти,WhiteDragon, поставяш ме в позицията на можещ творец, което определено гъделичка егото ми!

Благодаря и на теб,Sorbus, радвам се, че моя текст ти е допаднал!
Sorbus (Пенко Пенков)

2009-10-22T17:31:32+03:00

Много ми допадна! Чудесно си придала настроението! Поздравления!
Лепидоптерия (Хриси Саръова)

2009-10-22T15:29:57+03:00

Благодаря ви!
kotel (Мариана Вълкова)

2009-10-22T14:20:53+03:00

Хубавко...Поздрав.
doreto66 (Дора Павлова)

2009-10-22T14:17:21+03:00

наежено кафе - харесах.

Есенен акростих

Свързани произведения

Comments

Random works