Есенен цигулар на здрачаване
ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки.
Но не излезе цигуларят днес –
студено бе и твърде ветровито.
Зад прашното и скъсано перде
вечерят със остатъци мухите.
Озъртаха се враните добри –
за топлите и животворни звуци.
Дали нощес под бледите звезди
цигулката все пак ще заскрибуца?
А той ще спре ли – да погали с длан
хлапетата, дошли да го послушат,
да ги почерпи с късче марципан
или дузина прежълтели круши?
Така се случва с есенния дъжд –
изтлява сред листата зад баира,
нарамил сянката на сгърбен мъж –
към Бог потеглил – за да му посвири.
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Светулче
-
Много е тъжно, истинско и красиво! Прекрасно е написано и е удоволствие да се чете!
-
"Така се случва с есенния дъжд –
изтлява сред листата зад баира,
нарамил сянката на сгърбен мъж –
към Бог потеглил – за да му посвири."! -
Натъжи ме, Валентина, но ми хареса много!
-
Безмълвно да поднеса цвете, да не смутя с думи вълшебството. 🌺
-
Благодаря, Танче
-
Много, много тъжно, но прекрасно написано!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
