12 окт. 2021 г., 10:22  

Есенен цигулар на здрачаване 

  Поэзия » Философская
204 2 7

ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ

Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки.

Но не излезе цигуларят днес –
студено бе и твърде ветровито.
Зад прашното и скъсано перде
вечерят със остатъци мухите.

Озъртаха се враните добри –
за топлите и животворни звуци.
Дали нощес под бледите звезди
цигулката все пак ще заскрибуца?

А той ще спре ли – да погали с длан
хлапетата, дошли да го послушат,
да ги почерпи с късче марципан
или дузина прежълтели круши?

Така се случва с есенния дъжд –
изтлява сред листата зад баира,
нарамил сянката на сгърбен мъж –
към Бог потеглил – за да му посвири.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??