Oct 12, 2021, 10:22 AM  

Есенен цигулар на здрачаване

418 2 7

ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ

Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки.

Но не излезе цигуларят днес –
студено бе и твърде ветровито.
Зад прашното и скъсано перде
вечерят със остатъци мухите.

Озъртаха се враните добри –
за топлите и животворни звуци.
Дали нощес под бледите звезди
цигулката все пак ще заскрибуца?

А той ще спре ли – да погали с длан
хлапетата, дошли да го послушат,
да ги почерпи с късче марципан
или дузина прежълтели круши?

Така се случва с есенния дъжд –
изтлява сред листата зад баира,
нарамил сянката на сгърбен мъж –
към Бог потеглил – за да му посвири.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...