Есенен цигулар на здрачаване
ЕСЕНЕН ЦИГУЛАР НА ЗДРАЧАВАНЕ
Подгизва подлезът подир дъжда.
И грозните графити грейват – ярки.
Витрините с разбитите стъкла
са приютили чашки и угарки.
Но не излезе цигуларят днес –
студено бе и твърде ветровито.
Зад прашното и скъсано перде
вечерят със остатъци мухите.
Озъртаха се враните добри –
за топлите и животворни звуци.
Дали нощес под бледите звезди
цигулката все пак ще заскрибуца?
А той ще спре ли – да погали с длан
хлапетата, дошли да го послушат,
да ги почерпи с късче марципан
или дузина прежълтели круши?
Така се случва с есенния дъжд –
изтлява сред листата зад баира,
нарамил сянката на сгърбен мъж –
към Бог потеглил – за да му посвири.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
