19 февр. 2008 г., 22:51

Есенен дъжд

615 0 2
Жълтее на двора старата дюля
и ронят се лист подир лист.
Студеният вятър ги яростно брули,
отнася из въздуха чист.

Небето е мрачно, надвиснало ниско,
а вятърът вече спря да шуми,
но ето, че нещо започва да плиска -
дъжд есенен тихо ръми.

От моята стряха навън аз видях
дъждецът как гони едни минувачи.
За миг те се спират под моята стряха
и още по-силно започват да крачат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Т Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна есенна картина, красота!!!
    АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • Прекрасен стих!Есенна красота!Поздрав!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...