Жълтее на двора старата дюля
и ронят се лист подир лист.
Студеният вятър ги яростно брули,
отнася из въздуха чист.
Небето е мрачно, надвиснало ниско,
а вятърът вече спря да шуми,
но ето, че нещо започва да плиска -
дъжд есенен тихо ръми.
От моята стряха навън аз видях
дъждецът как гони едни минувачи.
За миг те се спират под моята стряха
и още по-силно започват да крачат.