Есенен панаир
ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби.
И вино пият пехливани
подир махленските борби.
А кметът лющи на мегдана две шепи пукан слънчоглед.
Ще взема кмет и аз да стана. Додея ми да съм поет.
Да си задавам все въпроса ту би или ор нот ту би?
И хоремага ще варосам.
И черквицата – може би.
Но, хайде, сине, да отидем – да купим захарен памук.
Измама, облак от обида е глътката ни въздух тук.
След малко, щом ни глътне влакът, и ти – оплескан до уши –
ще гледаш как летят във мрака
излъганите ни души.
Над мочурливите лагуни прелитат сетните ята.
За колкото да се целунем дошли сме, сине, на света.
За мен от небесата сини – невидим – ангелът тръби.
Дорде през панаира минем –
и ме изгубиш, може би.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
