ЕСЕНЕН ПАНАИР
На сина ми Иван Станков
Над мочурливите лагуни навървят жерави ята.
Потеглят цигански катуни да калайдисват пак света.
Момите стягат се за бани – там ергенашът серт кълби.
И вино пият пехливани
подир махленските борби.
А кметът лющи на мегдана две шепи пукан слънчоглед.
Ще взема кмет и аз да стана. Додея ми да съм поет.
Да си задавам все въпроса ту би или ор нот ту би?
И хоремага ще варосам.
И черквицата – може би. ...