12 окт. 2016 г., 11:31

Есенен плач

1.1K 0 0

С дъжда промиват се стари рани, 
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.

 

По стъклата стичат се капки,
с ръмежа идват спомени сладки –
по отминалите топли дни.
Отново наесен мръзнем сами.

 

И чакат разбитите сърца
да дойде отново пролетта,
да разцъфтят с нова сила.
да заровят болката унила.

 

С небесните влажни сълзи,
отмиват се мръсните мисли,
слушаме тяхната носталгична песен,
газим в кал и листа – поредната тъжна есен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...