Есенен плач
1.1K
0
0
С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки,
с ръмежа идват спомени сладки –
по отминалите топли дни.
Отново наесен мръзнем сами.
И чакат разбитите сърца
да дойде отново пролетта,
да разцъфтят с нова сила.
да заровят болката унила.
С небесните влажни сълзи,
отмиват се мръсните мисли,
слушаме тяхната носталгична песен,
газим в кал и листа – поредната тъжна есен.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Всички права запазени
