12 oct 2016, 11:31

Есенен плач

1.1K 0 0

С дъжда промиват се стари рани, 
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.

 

По стъклата стичат се капки,
с ръмежа идват спомени сладки –
по отминалите топли дни.
Отново наесен мръзнем сами.

 

И чакат разбитите сърца
да дойде отново пролетта,
да разцъфтят с нова сила.
да заровят болката унила.

 

С небесните влажни сълзи,
отмиват се мръсните мисли,
слушаме тяхната носталгична песен,
газим в кал и листа – поредната тъжна есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...