12 oct 2016, 11:31

Есенен плач

1.1K 0 0

С дъжда промиват се стари рани, 
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.

 

По стъклата стичат се капки,
с ръмежа идват спомени сладки –
по отминалите топли дни.
Отново наесен мръзнем сами.

 

И чакат разбитите сърца
да дойде отново пролетта,
да разцъфтят с нова сила.
да заровят болката унила.

 

С небесните влажни сълзи,
отмиват се мръсните мисли,
слушаме тяхната носталгична песен,
газим в кал и листа – поредната тъжна есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...