harmony92 (Джоана )
21 29
22 нояб. 2011 г., 01:35

Есенен полет 

  Поэзия
564 0 6

Ехтят зад мене стъпките ми плавно,

в притихналия двор през есента.

Където времето бе някак спряло

във синкав кадър кинолента.

 

А спомените още чакат денем

на пейката под старата стреха,

очакват да пристъпя плахо

през прага на дома сама.

 

А там ме чака, знам... Повехнала

и посребрена, любящата старица,

тъй прелестна и оживена,

да влеза мила в тази тишина.

 

Но идвам тука като сянка,

дихание от сладък аромат,

докато повее вятъра оставам,

отрязък време от предишен свят.

 

Така съжителстват в съня ми,

съдба и минало в една душа.

А вечер се прераждам тъжно,

във блясъка на мъничка сълза.

© Джоана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??