Есенен полет
Ехтят зад мене стъпките ми плавно,
в притихналия двор през есента.
Където времето бе някак спряло
във синкав кадър кинолента.
А спомените още чакат денем
на пейката под старата стреха,
очакват да пристъпя плахо
през прага на дома сама.
А там ме чака, знам... Повехнала
и посребрена, любящата старица,
тъй прелестна и оживена,
да влеза мила в тази тишина.
Но идвам тука като сянка,
дихание от сладък аромат,
докато повее вятъра оставам,
отрязък време от предишен свят.
Така съжителстват в съня ми,
съдба и минало в една душа.
А вечер се прераждам тъжно,
във блясъка на мъничка сълза.
© Джоана All rights reserved.
