Есенен ръкопис
ЕСЕНЕН РЪКОПИС
В синята поема на небето
есенният дъжд изплаква
листопада – в тих любовен шепот,
прелетял край нас за кратко,
златната зеница на октомври,
дребните кристали нощем.
Ще успея ли да си припомня
зиме, щом душица пощя –
че далече зад мъглата,
зад калта и суетата
някъде животът пак цъфти?
И небесната поема
неподвластна е на време,
пишеш ли я с мене ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
