Есенна Любов.
Шофирам бавно.
Булевардът влюбено
ме приласкава с есенни коси.
И с топлите си сухи устни
целува слънцето очите ми,
подпухнали в сънувани мечти.
Усещам пулса на върха на пръстите си...
ето – чувам:
телефонът ми звъни!
Усмихва ме приятното усещане
защото зная,
че ме търсиш Ти.
Паркирам плавно
до алеята във парка
и вятъра любовно ми шепти,
деца със колела до мен прелитат...
в игрите им светът голям и властен
завинаги е спрял да се върти.
Сега ще сляза от колата, ще те срещна...
сърцето спира
и мълчи без звук.
Гори ме с поглед,
със ръце прегръщай ме,
целувай ме,
за да усетя, че те имам,
че си тук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены
