Есенна Любов.
Шофирам бавно.
Булевардът влюбено
ме приласкава с есенни коси.
И с топлите си сухи устни
целува слънцето очите ми,
подпухнали в сънувани мечти.
Усещам пулса на върха на пръстите си...
ето – чувам:
телефонът ми звъни!
Усмихва ме приятното усещане
защото зная,
че ме търсиш Ти.
Паркирам плавно
до алеята във парка
и вятъра любовно ми шепти,
деца със колела до мен прелитат...
в игрите им светът голям и властен
завинаги е спрял да се върти.
Сега ще сляза от колата, ще те срещна...
сърцето спира
и мълчи без звук.
Гори ме с поглед,
със ръце прегръщай ме,
целувай ме,
за да усетя, че те имам,
че си тук.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
