Есенна любов
Есенна любов
Вятър ни леденù
и ехидно се смее.
Ти поглеждаш встрани
с мисълта да се сгреем.
В тази вечер след нас
сто очи ни сподирят.
Да се стоплим за час,
ъгъл мъничък дирим.
Не прекрасен палат!
Не богатства несметни!
Що за лукс – две легла?
На едно ще се сместим.
Чашка (вместо сервиз) –
щърба даже, не златна.
Под захлупваща вис
крачим бедни-богати.
Живодар ДУШКОВ
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Живодар Душков Все права защищены
