Есенна любов

29 нояб. 2009 г., 10:22

Поэзия » Любовная

597 0 3

Есенна любов

Вятър ни леденù

и ехидно се смее.

Ти поглеждаш встрани

с мисълта да се сгреем.

В тази вечер след нас

сто очи ни сподирят.

Да се стоплим за час,

ъгъл мъничък дирим.

Не прекрасен палат!

Не богатства несметни!

Що за лукс – две легла?

На едно ще се сместим.

Чашка (вместо сервиз) –

щърба даже, не златна.

Под захлупваща вис

крачим бедни-богати.

Живодар ДУШКОВ