Есенна любов
Вятър ни леденù
и ехидно се смее.
Ти поглеждаш встрани
с мисълта да се сгреем.
В тази вечер след нас
сто очи ни сподирят.
Да се стоплим за час,
ъгъл мъничък дирим.
Не прекрасен палат!
Не богатства несметни!
Що за лукс – две легла?
На едно ще се сместим.
Чашка (вместо сервиз) –
щърба даже, не златна.
Под захлупваща вис
крачим бедни-богати.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
