Есенна любов
Вятър ни леденù
и ехидно се смее.
Ти поглеждаш встрани
с мисълта да се сгреем.
В тази вечер след нас
сто очи ни сподирят.
Да се стоплим за час,
ъгъл мъничък дирим.
Не прекрасен палат!
Не богатства несметни!
Що за лукс – две легла?
На едно ще се сместим.
Чашка (вместо сервиз) –
щърба даже, не златна.
Под захлупваща вис
крачим бедни-богати.
Живодар ДУШКОВ
© Живодар Душков All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
