Бяла песен топлина разлива

с ефирна нежност в чаша пустота...

Звън на пиано...

Полет на цигулка...

Пролетна картина със зимна яснота

като изповед във бяло пред мене се разстила.

С малахитени очи, взрени към небето -

две нощни пеперуди, дебнещи светило,

изгаряш в мисъл

и в нея се възраждаш,

повелителко на бдения на нощни птици,

пазителко на среднощни мрачни обещания.

Коя бе ти  -безименната,

нашепваща на вятъра за влажните тайни,

погребани под още зелените дъбове...

Мъчителката,

раздрала в душата ми  един пурпурен залез,

стенещ пад плащта на едно размито сфумато...

Светицата,

пожертвала нимба си за три летни импресии...

и цял един живот, прекаран в надежда.

Глътка меланхолия мига посребрява

с надежда да го превърне във вечност.