Есенна нощ
Задъхан вятър
листите съблича,
и отброява
стъпките си по паважа.
Дъждът е попресипнал,
ала тананика
мелодия за лято
под капчука.
С притворени очи
се спуска
здрача
да приласкае
бялата, изгубена луна,
а тя задъхана
подава се
във края
на залеза,
и идва есенна нощта.
В разтворените шепи
я посрещам.
Загъвам я
със късчетата топлина.
Във спомена на лятото
я сгушвам...
за да дочака
с мене утринта.
листите съблича,
и отброява
стъпките си по паважа.
Дъждът е попресипнал,
ала тананика
мелодия за лято
под капчука.
С притворени очи
се спуска
здрача
да приласкае
бялата, изгубена луна,
а тя задъхана
подава се
във края
на залеза,
и идва есенна нощта.
В разтворените шепи
я посрещам.
Загъвам я
със късчетата топлина.
Във спомена на лятото
я сгушвам...
за да дочака
с мене утринта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
