5.10.2008 г., 18:01 ч.

Есенна нощ 

  Поезия » Бели стихове
750 0 21
Задъхан вятър
листите съблича,
и отброява
стъпките си по паважа.
Дъждът е попресипнал,
ала тананика
мелодия за лято
под капчука.
С притворени очи
се спуска
здрача
да приласкае
бялата, изгубена луна,
а тя задъхана
подава се
във края
на залеза,
и идва есенна нощта.
В разтворените шепи
я посрещам.
Загъвам я
със късчетата топлина.
Във спомена на лятото
я сгушвам...
за да дочака
с мене утринта.







© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??