Есенна омая
От есенните багри си набрах –
такъв букет не се създава лесно.
Ноември сякаш беше в златен прах –
почувствах се магично и небесно.
Оранжевото царстваше навред,
а жълтото го следваше немирно,
кафявото напираше без ред,
зеленото потрепваше ефирно.
Е, как да устоя, кажете как! –
такава красота напомня рая.
А утре ще потърся нейде пак,
блаженството на есенна омая!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
