13 nov 2021, 20:49

Есенна омая

  Poesía
819 4 12

От есенните багри си набрах –

такъв букет не се създава лесно.

Ноември сякаш беше в златен прах –

почувствах се магично и небесно.

 

Оранжевото царстваше навред,

а жълтото го следваше немирно,

кафявото напираше без ред,

зеленото потрепваше ефирно.

 

Е, как да устоя, кажете как! –

такава красота напомня рая.

А утре ще потърся нейде пак,

блаженството на есенна омая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Инспирирано е от красивите есенни снимки на една дама, като съм се старал да погледна есента през нейните очи, така че, до голяма степен усещането ти не те лъже, Мария. Благодаря ви мили, Ели, Nina, Дeа, Скити, Роси, Миночка! Поздрави
  • Много топъл и цветен стих, достави ми удоволствие!
  • Красива и цветна есен! Хубаво е, Дани!
  • Красиво и пъстро в багрите на есента! Носи много приятно настроение!
  • Пъстро и много красиво!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...