Есенна тъга

Не тъгувай за синьото лято.
Не тъгувай за шармантна жена.
Отлетя със последното ято
танцът на волна програма с бедра.

Вятър гриви игриво развява.
Мята поглед дяволито с очи.
Може с жените да се задява - 
рокли, полички не могат държи.

Дон Жуанът играе умело. 
Къде ти за всички този късмет?! 
Обичайно завиждат му смело
за картини с божествен берекет.

За други остава в зимния ден
картината с Рубенсови форми.
Прагматично виждат като тюлен, 
жената и стенат с летни вопли. 

Не тъгувай за синьото лято.
Не тъгувай за шармантна жена.
Затвори си очите на сляпо, 
ще видиш боса богиня в снега!