Не тъгувай за синьото лято.
Не тъгувай за шармантна жена.
Отлетя със последното ято
танцът на волна програма с бедра.
Вятър гриви игриво развява.
Мята поглед дяволито с очи.
Може с жените да се задява -
рокли, полички не могат държи.
Дон Жуанът играе умело.
Къде ти за всички този късмет?!
Обичайно завиждат му смело
за картини с божествен берекет.
За други остава в зимния ден
картината с Рубенсови форми.
Прагматично виждат като тюлен,
жената и стенат с летни вопли.
Не тъгувай за синьото лято.
Не тъгувай за шармантна жена.
Затвори си очите на сляпо,
ще видиш боса богиня в снега!
© Кремена Арменчева Всички права запазени