Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева,
оставил отпечатък на хартия.
И захаросва ябълката кисела,
откъсната от вятъра немирен.
Защото иска всичко да е празнично,
със ръкоделията продължава.
Докато вдигне с вечерта наздравица,
градът безцветен в багри разкрасява.