Денят разтваря острите си ножици
да си направи есенна украса.
Изрязва първо къдравите облаци
като дантела за салонна маса.
Нагъва в чудно оригами изгрева,
оставил отпечатък на хартия.
И захаросва ябълката кисела,
откъсната от вятъра немирен.
Защото иска всичко да е празнично,
със ръкоделията продължава.
Докато вдигне с вечерта наздравица,
градът безцветен в багри разкрасява.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
The work is a contestant:
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
