Есенни чувства

Последен топъл ден,

последна любовна ласка

към необятната мъка нам тласка.

Лист жълт в ширта се отронва,

а някъде някой сълза от болка проронва.

Лятото горещо си отива

в есента кафява се сгушва и заспива.

Сливат се един в друг

и не мислят за това, че

не могат един без друг.

Дърветата пламват във гореща жар

и на любовта им избухва

неописуемия пожар.

Червено начало на летния край,

края на техния безкрай...

Жълто, обвило тихо дървесната покривка,

само с чувствата им притихва.

Кафяво в очите им се преплита

и за мъките в душите им не пита.

Последен топъл ден,

последна любовна ласка

към раздяла лято и есен тласка.

Цветове и листа дъждовни

на дърветата танцуват

и само на щастливи се преструват...

на последния топъл ден,

на последната любовна ласка...

с танц на мълчанието

есента изпраща...

Така душата ù да успокои

и отново в мълчание да притаи.

И всичко пак ще е като преди...

със злато и жар обвито

и само от нечии спомени скрито.

Листата дъждовни от мъка ще се ронят

и неканените души от болките ù ще гонят...

... и все така скръбта нея ще тласка -

към последния топъл ден,

към последната любовна ласка...