18.09.2009 г., 11:34

Есенни чувства

744 0 1

 

Есенни чувства


Последен топъл ден,

последна любовна ласка

към необятната мъка нам тласка.

Лист жълт в ширта се отронва,

а някъде някой сълза от болка проронва.

Лятото горещо си отива

в есента кафява се сгушва и заспива.

Сливат се един в друг

и не мислят за това, че

не могат един без друг.

Дърветата пламват във гореща жар

и на любовта им избухва

неописуемия пожар.

Червено начало на летния край,

края на техния безкрай...

Жълто, обвило тихо дървесната покривка,

само с чувствата им притихва.

Кафяво в очите им се преплита

и за мъките в душите им не пита.

Последен топъл ден,

последна любовна ласка

към раздяла лято и есен тласка.

Цветове и листа дъждовни

на дърветата танцуват

и само на щастливи се преструват...

на последния топъл ден,

на последната любовна ласка...

с танц на мълчанието

есента изпраща...

Така душата ù да успокои

и отново в мълчание да притаи.

И всичко пак ще е като преди...

със злато и жар обвито

и само от нечии спомени скрито.

Листата дъждовни от мъка ще се ронят

и неканените души от болките ù ще гонят...

... и все така скръбта нея ще тласка -

към последния топъл ден,

към последната любовна ласка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...